счу̀вам се, -аш се, несв.; счу̀я се, -у̀еш се, мин. св. счух се, св., непрех. 1. Само 3 л. Диал. Чувам се отдалече слабо. Счува се само дълбоко / цафарата му тъмната / тъжно да свири и тътне. П. Р. Славейков. 2. В съчет. със съкр. дат. форма на личн. местоимения счува ми се, счуе ми се — струва ми се, че чувам нещо. Счу ми се, че някой влезе в стаята.